Източната туя е ниско дърво, което често се разклонява в основата и развива няколко стъбла, които достигат до 10 т височина. Короната има променлива форма. Младите клонки са плоски и плътно покрити с листа.
Първоначално шишарките са зелени или сиво-зелени, а по-късно стават червено-кафяви.
Източната туя е бавнорастящ дървесен вид. Сенкоиздръжлива е и не е взискателна към почвените и климатичните условия. Понася засолените почви и ниските температури. Приспособява се към градски условия и оказва много полезно въздействие на въздуха. Ареалът й обхваща Източна Азия, но широко се култивира в останалата част на Азия и в Европа. В България се отглежда като парково дърво.
Thuja orientalis се използва най-често за жив плет. Особено декоративна е Thuja orientalis nana, която е кълбеста.
Туята е подходяща за боскетни /подстригвани/ форми
