Драцена

Драцена Драцените произхождат от тропическите и субтропическите области на Африка и Азия. Родът им наброява 150 вида, които в естествената си среда са палмоподобни дървета и храсти. Те са едни от най-красивите листнодекоративни стайни растения и тъй като в добавък на са и кой знае колко капризни, се радват на огромен успех в цял свят. Листата им са дълги, заострени, с формата на меч, събрани във върха. Някои екземпляри достигат голяма височина и са много подходящи за големи помещения. Наричат ги също фалшиви палми, особено когато долните листа окапят и стъблото се оголи, но драцените нямат нямат никаква родствена връзка с истинските палми. Тези прекрасни растения подхождат изключително добре на съвременното жилище, но като стайни растения се използват още от средата на миналия век. Тук ще се спрем на няколко от най-разпространените видове. Драцена деремензис (D.deremensis) е относително бавно нарастващ вид, достигащ около 1,2 м височина. Листата на повечето са относително широки, тъмнозелени с една или повече надлъжни ивици, които могат да бъдат бели или жълти. Този вид по-трудно губи долните си листа. Драцена компактна е подходяща за по-малки пространства. Драцена маргината (D.marginata) е сред най-почитаните. Листата и са по-тесни, стъблото прилича на змийче и може да достигне 3м височина. Вариететът триколор на червени и жълти ивици е изключително ефектен. Драцена сандериана (D.sanderiana) е по-дребна. Листата `и са сиво-зеленикави и растат на интервали едно от друго. Драцена рефлекса (D.reflexa = Pleomele reflexa), наричана „Песента на Индия”, има слабо, извито стъбло. Гледа се по трудно от останалите, защото изисква влажен въздух, но ярко-жълтите ивици по листата `и я правят рядко красива. Има и една драцена, която изобщо не прилича на сестрите си – годсефиана (D.godseffiana = D.surculosa), която расте като храсти и има широки овални листа на жълти петна, поради което неопитното око често я взема за кротон. Драцена фрагранс (D.fragrans) е от най-едрите, със солидно като на палма стъбло, увенчано от корона лъскави листа, достигащи до десет сантиметра широчина. Размножава се драцената доста лесно – можете да отрежете върва с дължина около педя и половина, да го потопите във вода и да чакате да пусне корени. Растението майка ще даде от един до три нови израстъка и ще стане още по-красиво. Ако стъблото е израснало прекалено високо и се е оголило, нарежете го на сегменти, около една педя дълги, потопете ги във вода (внимавайте като при дифенбахията кой край ще потопите!) и щом пуснат корени и издънки, ги засадете.
Изисквания
Стайна температура, през зимата не по-ниска от 16оС . Най-подходяща светлина за драцените е до източен или западен прозорец. Чисто зелените могат да понесат и по-слабо осветление. Почвата да се поддържа равномерно влажна. През зимата поливането се намалява, но не допускайте пълно пресъхване. Редовно пръскайте листата и поддържайте добра въздушна влажност.

Advertisements

Leave a comment »

Обичка

Обичка Нашият народ галено е нарекъл едно от най-красивите цветя с името обичка, защото цветовете на повечето от сортовете са увиснали и приличат на обеци в различни багри. Дивите видове са пренесени от Южна Америка. Цветовете са единични, кичести, двуцветни. Появяват се от пролетта до късна есен. Това е изключително благодатно домашно растение и се отблагодарява за грижите с обилния си цъфтеж. Не рядко цъфти и през зимата в светли и топли помещения. Правилно е обаче обичката /фуксията/ да почива през зимните месеци при късия ден и недостатъчно светлина. Стъблата са тревисти, по-късно вдървесиняват, изправени храстовидни или полегнали при каскадните сортове. Листата са наситено зелени или с червени оттенъци /при някои сортове/, целокрайно овални. През есента започват да сменят баграта си и това е признак, че растението трябва да се приведе в покой. Намаляват се поливките и се прибират в помещение за зимуване. Има и зимоустойчиви сортове, подходящи за отглеждане на открито. Без значение как ще оформите вашето растение, дали дървовидно, храстовидно или за висящи кошници, но винаги за него трябва да изберете светло, сенчесто до полусенчесто място, защитено от силни ветрове. Растенията не са претенциозни към почвения субстрат. За висящи кошници може да ползвате по-леки смески на торфена основа, а за саксии и кашпи и по-тежки глинесто-песъчливи почви. Важно е почвата да не задържа вода /да не се заблатява/ и да е богата на хранителни вещества. Затова през периода на вегетация /развитие/ често се подхранва с органични или минерални торове. Полива се обилно. Може да “къпете” растението рано сутрин или късно вечер, за да предпазите нежните цветове от пригори през топлите часове. Необходимо е също редовно да отстранявате прецъфтелите цветове, пожълтелите листа и др. Краят на есента е времето за привеждане на фуксията в покой. Намалете поливането, като преди това сте спрели да подхранвате /през август/. Така ще предизвикате по-бързото опадане на листата. Може да съхранявате на светло или на тъмно, но на хладно място. Растенията презимували в топли помещения много често не цъфтят. Препоръчваната температура в помещението от 1-4°С до 6-8°С. Полива се колкото да не изсъхнат стъблата. През пролетта се прави резитба в зависимост от формировката, която сте избрали. Реже се на 1-3 очи /пъпки/. Следва подхранване с торове. Появяват се мощни издънки, които ще цъфтят обилно. Може да се извърши и пензировка за по-добро оформяне на растенията. Фуксията образува семена, но те не представляват интерес за масово размножаване. Препоръчително е да се размножава с резници през пролетта и лятото. Както повечето растения и обичката се напада от болести и неприятели. Най-често това са някои видове гниене, мани, въшки, белокрилки, акари и др.

Leave a comment »

Корифанта

Корифанта Coryphantha – името означава „цъфтящ отгоре”. Родът съдържа около 80 вида, разпространени от Южна Канада до Мексико. Растенията са кълбовидни или цилиндрични, на височина достигат до 15 см. Цъфтят редовно с едри, предимно жълти цветове. При отглеждането на различните видове трябва да се съобразяваме с особеностите на родните им места. Размножават се със семена и издънки, които обикновено се образуват обилно.

Leave a comment »

Вашингтония

Вашингтония Родът обхваща два вида ветрилни палми, които външно приличат на Pritchardia, чийто подрод са били до 1879 година. Washingtonia развива здрави, издути в основата солитерни стъбла, които стават много високи и образува почти кръгли ветрила, които за разлика от много видове палми, не падат, когато достигат определена възраст, а се обръщат надолу и обвиват ствола като облечени една над друга фусти. Оттук и точното американско наименования. В търговската мрежа се предлагат:
• Washingtonia filifera
Тя достига височина над 20 м при диаметър на стъблото 1 м. Дръжките на зелените до сиво-зелени листа са отчасти много бодливи, а сегментите са разрязани на върха. Между сегментите висят много дълги, бели, отчасти къдрави нишки. Плодовете са овални, дълги ок. 6мм и черно-кафяви.
• Washingtonia robusta
За разлика от предишния вид, стъблото, което в основата си има форма на слонски крак, е с диаметър само 25 см. Без листните основи то е грапаво и сиво-кафяво на цвят. Ръбовете на листните дръжки на младите растения са изцяло покрити с бодли. В горната си част дръжките са с червено-кафяв оттенък. Нишките между листните сегменти, както и въоръжението на листните дръжки намаляват с напредването на възрастта.
Основата на листните дръжки заедно със ствола имат живописен вид. Вашингтониите растат доста бързо и в голям съд може да достигнат над 2 м ширина и 3 м височина.
Култивиране: Вашингтониите са любими декоративни растения и са подходящи за култивиране в саксии и контейнери. Като типично растение за сдудена къща, през зимата те не трябва да бъдат на много топло и тъмно място. Растенията образуват голяма коренова маса и затова трябва да се прехвърлят в по-големи съдове по-рано от други родове. Пресажда се, когато е необходимо, в хранителна тревна или компостна пръст.
Семейство: Arecaceae, палмови.
Произход: Родината на палмата е северозападно Мексико и югпзападната част на САЩ. Тя се среща заедно с друга растителност в района, в долините, близо до водни басейни, но също така и в сухи области.
Месторастене: старите екземпляри на слънчево, а младите на светло до полусенчесто.
Субстрат: Оптимална пръст или глинеста градинска пръст с пясък.
Поливане, торене: В периода на израстване се полива обилно и до август се наторява през 14 дни с намалени дози. Важно: не се полива в сърцето на растението, за да не загнива.
Други грижи: Няма.
Презимуване: На светло при 5-8оС. Полива се малко. Младите растения се пресаждат през пролетта, а старите само ако туфата напира да излезе извън съда. Необходим е добър дренаж!
Вредители, болести: щитоносни въшки.
Размножаване: през цялата година чрез семена.
Съвети за оформление: вашингтонията е солитерно растение, което расте доста бързо и изисква много място.
Предупреждение: опасност от нараняване по шиповете на листните дръжки.

Leave a comment »

Маслена палма

Маслена палма Маслената, или гвинейската палма (Elaeis guineensis) е била известна още на древните гърци и римляни. В древногръцката митология богинята Елаеис се представя в свитата на бога на виното Дионис. Наименованието guineensis произлиза оттам, че първият описан екземпляр е намерен на крайбрежието на Гвинейския залив. В диворастящ вид маслената палма се среща най-често на границата между гъстите тропически гори и саваните, както и по крайбрежието на цяла Западна Африка. По тези места се простират обширни плантации с маслени палми.
Дървото достига 15 м височина. Има големи перести листа. Понякога може да се забележат дървета, съвсем лишени от листа, обсипани с голям брой птичи гнезда. Някои птици си строят гнезда от палмови листа.
Растението дава първите плодове едва след като са минали 5 години и запазва своята плодовитост до 609 години. Плодовете му имат форма на тежки гроздове, съдържащи до 700 плода с тегло до 20 кг. Червеножълтият костилков плод с големина на малка слива съдържа ( заедно с костилката) до 37% ценно масло. От месестата му част се получава масло с жълтопортокалов цвят, което намира приложение главно в производството на сапун, маргарин, технически масла и свещи. При нормална температура маслото има постоянна консистенция. Отнасят го към най-важните ратсителни малса. От семената се получава светложълто ядливо масло, което се използва при производството на маргарин. Кьоспето, което остава след пресуването на маслодайните семена, е богата храна за животните.
Тежките чепки плодове се отрязват и едва на земята от тях се изсичат отделните плодове. Брането им от палмата е опасно, понеже в епифитите, с които е обрасло стъблото, често правят гнездата си отровни змии. За да ги изгонят от върха на стъблото, африканците понякога са принудени да подпалят дървото. Както казва африканската поговорка: „Този, който се качва на маслената палма, ще обере плодовете и, а този, който остава долу под нея, знае, че ще се завърне в къщи”.
Маслената палма има важно значение за живота на жителя на тропическа Африка. Младите и клончета са широко распространен зеленчук, наречен палмово зеле, големите листа служат за покриване на колибите, а пепелта, получена от изгаряне на изсъхналите съцветия и листа, се употребява вместо сол.
В западна Африка от маслената палма се произвежда т. Нар. Палмово вино. За тази цел местните жители отсичат цялото дърво, след което правят върху стъблото, както си е на земята, нарези, а сокът, който изтича, събират в допълнително заякчени кратуни. Всекиден правят нови нарези на палмовото дърво, а понякога предизвикват изтичане на сока, акто загряват стъблото. След 7-дневна ферментация палмовият сок вече съдържа около 5% алкохол и става нещо като вино, по-силно от получаването от винената палма (Raphia vinifera). Местните африканци подсилват напитката, като добавят към нея отвар от различни растения със замайващо въздействие. След известно време върху мъртвото стъбло на палмата израстват множество гъби, най-често ядливи. Тук се излюпват и лаври на някои насекоми, които африканците също ядат. Този метод на производстви на вино, който води до гибелта на ценното палмово дърво, не е за препоръчване и днес рядко се прилага.
Маслената палма има и други врагове. Слоновете унищожават цели плантации, като истръгват младите дръвчета заедно с корените и огризват върховете им. Плъховете също са бедствие за маслената палма. Положението може да бъде овладяно само ако в даден район се внесат много змии, които се хранят с плъхове. Там, където няма змии, битката с плъховете е изгубена.

Leave a comment »

Моливно дърво

Моливно дърво Иглолистен вид с люсповидни, дребни листа. Достига височина: 10-20 метра. По отношение на светлината – издържа и на пряко слънце, и на полусянка. Невзискателен вид към почвените условия, както и към влагата.

Размнижава се чрез стъблени резници и семена.

За озеленяване се използва най-често Juniperus virginiana sky roket, която е декоративна форма с вретеновидна корона и сребриста багра на иглиците.

Leave a comment »

Източна туя

Източна туя Източната туя е ниско дърво, което често се разклонява в основата и развива няколко стъбла, които достигат до 10 т височина. Короната има променлива форма. Младите клонки са плоски и плътно покрити с листа.

Първоначално шишарките са зелени или сиво-зелени, а по-късно стават червено-кафяви.

Източната туя е бавнорастящ дървесен вид. Сенкоиздръжлива е и не е взискателна към почвените и климатичните условия. Понася засолените почви и ниските температури. Приспособява се към градски условия и оказва много полезно въздействие на въздуха. Ареалът й обхваща Източна Азия, но широко се култивира в останалата част на Азия и в Европа. В България се отглежда като парково дърво.

Thuja orientalis се използва най-често за жив плет. Особено декоративна е Thuja orientalis nana, която е кълбеста.

Туята е подходяща за боскетни /подстригвани/ форми

Leave a comment »